„Тази боя не диша“, „стената трябва да диша“, „фасагенът запечатва“ – чуваме го постоянно от клиенти и майстори. Зад тези фрази има истинска физика, но и много легенди. Нека ги разделим.
Какво всъщност значи „стената диша“
През стената и боята не минава въздух. Минава водна пара – бавно, чрез дифузия, от топлата и влажна страна към студената и по-суха. Това свойство се нарича паропропускливост и се измерва. „Дишане“ е просто разговорната дума за него.
Мит 1: „Стената диша като бял дроб“
Не. Свеж въздух в стаята идва от прозорците, вратите и вентилацията, не от стените. Дори най-„дишащата“ стена не може да замени отворения прозорец. През стената минава само малка част от влагата в дома.
Мит 2: „Ако боята не диша, ще се появи мухъл“
Мухълът в жилищата почти винаги има други причини: недостатъчно проветряване и студени зони (термомостове) – ъгли, пространства зад мебели, тавани под тераси. Там топлият влажен въздух се охлажда, парата кондензира и повърхността остава мокра. Такава стена ще хване мухъл с всякаква боя. Решението е в проветряването и изолацията, а боята се избира след това.
Мит 3: „Латексът диша, фасагенът запечатва“
Първо – Фасаген не е вид боя, а търговска марка на „Оргахим“ за фасадна боя, която с годините става нарицателно – както и „латекс“ (за него четете тук). И двете са водни дисперсии на полимер.
Разликата е в рецептата и предназначението. Фасадните бои са направени да спират дъжда и да издържат на слънце, студ и водорасли, затова често съдържат повече защитни добавки (биоциди). В затворено помещение това е излишно. Фасадната боя не е „отрова“, но вътре не е най-добрият избор – за интериор използвайте интериорна боя.
Мит 4: „Колкото повече диша, толкова по-добре“
Не винаги. На фасадата боята има две задачи едновременно: да пуска парата отвътре навън и да не пуска дъжда отвън навътре. Добрата фасадна боя е баланс между двете, а не рекорд по едното.
Мит 5: „Боята е една и съща, няма значение какво има отдолу“
Има. Съпротивлението на отделните слоеве се сумира. Десет слоя стара боя – особено ако сред тях има маслена или емайлова – спират парата много повече от един слой нов латекс. При стари сгради и влажни стени понякога е по-добре старите наслоения да се премахнат.
От кухнята: как се мери „дишането“
В лабораторията се измерва колко водна пара минава през слой боя за денонощие (по метода EN ISO 7783). Резултатът се дава като стойност sd – дебелината на слой неподвижен въздух в метри, който би спирал парата толкова, колкото боята. Колкото по-малко е sd, толкова по-лесно минава парата.
За фасадните бои европейският стандарт EN 1062-1 използва три класа:
- V1 – висока паропропускливост: sd под 0,14 m
- V2 – средна: sd от 0,14 до 1,4 m
- V3 – ниска: sd над 1,4 m
Същият стандарт класифицира отделно и водопропускливостта (класове W) – колко вода поема покритието. Най-често качествените фасадни бои са със средна или висока паропропускливост и ниско поемане на вода – точно балансът от Мит 4. Ако на етикета или в техническия лист няма клас, „дишаща“ е просто рекламна дума.
Кога паропропускливостта наистина е важна
- Стари тухлени и каменни сгради с варови мазилки – те са строени да се сушат през повърхността. Там са подходящи минерални (варови, силикатни) или силиконови бои.
- Стени с капилярна влага – първо се решава проблемът с водата, после се боядисва.
- Фасади с топлоизолация от минерална вата – системата трябва да остане паропропусклива до финишния слой.
- Бани и кухни – тук ключът е вентилацията, а боята трябва да е устойчива на влага и миене.
Какво да направите на практика
- Проветрявайте кратко и често, особено след готвене, къпане и сушене на дрехи.
- При мухъл – първо намерете причината, почистете с подходящ препарат и чак тогава боядисайте.
- Вътре ползвайте интериорни бои, навън – фасадни. Те са направени за различна работа.
- За фасада търсете класовете V и W в техническия лист, а не думата „дишаща“.
Накратко
Стените не дишат въздух – пропускат водна пара, и това се мери. Мухълът идва от конденз и лошо проветряване, не от „недишаща“ боя. Избирайте боята според мястото и основата, а ако се колебаете – питайте нас. А ако искате точен цвят, вижте Направи си сам боя.
Източници: EN 1062-1 (класификация на покрития за фасади), EN ISO 7783 (паропропускливост), технически листове на европейски производители на фасадни бои; регистрирани търговски марки на „Оргахим“.